Автор: Сиймур Хърш, eymourhersh.substack.com Следвайте Гласове в ТелеграмПървото нещо, което трябва да разберем

...
Автор: Сиймур Хърш, eymourhersh.substack.com Следвайте Гласове в ТелеграмПървото нещо, което трябва да разберем
Коментари Харесай

Прокурорски доклад в САЩ: Русиягейт е активно мероприятие срещу Тръмп, зад което стоят Хилари Клинтън, ФБР и журналисти

Автор: Сиймур Хърш, eymourhersh.substack.com Следвайте " Гласове " в Телеграм

Първото нещо, което би трябвало да разберем за Джон Дърам е, че той беше смел прокурор, който преследваше проведената престъпност и вкара в пандиза пенсионирани и дейни сътрудници на ФБР, които пазеха мафията за пари или против други облаги. Един от арестуваните от него сътрудници беше разрешил на Джеймс „ Уайти “ Бълджър Мл. – на времето един от най-търсените мъже в Америка и необут на бандата Уинтър Хил – да заобикаля пандиза в продължение на шестнайсет години.
През неговите 45 години като щатски и федерален прокурор в Кънектикът и Вирджиния, Дърам е работил постоянно и от близко с сътрудници на ФБР, изключително по случаи, които включваха нарушавания на федералните закони за изнудване.

Дърам също по този начин организира две следствия на държанието на Централно разузнавателно управление на САЩ във войната против тероризма и го направи без да разгневи началниците си в изпълнителния отрасъл. В един случай той беше помолен да проверява съмненията за заличаване на видеозаписите от разпитите на арестувани – по този начин наречените записи с мъчения. Окончателният му отчет по случая остана конфиденциален и той предложи да не бъдат повдигани обвинявания. По-късно беше помолен да управлява следствието на Министерство на правораздаването по отношение на законността на „ засилените техники за разпит “ на Централно разузнавателно управление на САЩ, които са довели до гибелта на двама арестувани. В този случай той беше известен, че офицерите, които са получили и изпълнили избраните като противозаконни заповеди – имаше доста такива след 9/11 – не могат да бъдат разследвани. Не бяха повдигнати обвинявания.

На 15 май бе обществено оповестен отчетът на Дърам, състоящ се от 306 страници и той не се хареса на никого поради фокуса си върху очевидното. Журналистката Сюзан Шмид, чиито материали бяха наложително четиво, до момента в който беше кореспондент във Washington Post, написа в Racket News това, което споделя Дърам – че ФБР щеше да нанесе по-малка щета на репутацията си, в случай че бяха ревизирали съмнителните дейности в акцията на Клинтън през 2016 година: Федералните служби „ можеха най-малко да хвърлят сериозен взор върху подправените доказателства, които събираха. “

Шмид хвърля светлина върху един миг от отчета на Дърам, където той загатва действителната история: " Русиягейт " е машинация, инициирана от акцията на Клинтън и одобрена от политически кореспонденти във Вашингтон и висши чиновници на ФБР, които избират да гледат в другата посока. Дърам написа: „ В края на юли 2016 година американските разследващи служби получиха информация за разбор на съветското разузнаване, в който се твърди, че претендентът за президент на Съединени американски щати Хилари Клинтън е одобрила проект на акцията за разпалване на скандал против претендента за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, свързвайки го с Путин и съветската хакерска офанзива против Националния комитет на демократическата партия. “

Той продължава: „ Тази информация, призната за чиста монета, евентуално е била доста значима и оневиняваща, защото е можела да бъде прочетена в по-пълен подтекст и в композиция с други обстоятелства, с цел да се допусна, че материали като отчетите по досието „ Стийл “ и изказванията на „ Алфа банк “... са били част от политически старания за оклеветяване на политически конкурент и за потребление на ресурсите на правоприлагащите и разследващите органи на федералното държавно управление в поддръжка на политическа цел. “

Дърам продължава с цитиране на голям брой моменти от обществени изявления и персонална връзка на чиновниците от акцията на Клинтън, които са „ в сходство със същността на хипотетичния проект “. Според него доказателствата сочат, че „ най-малко някои чиновници от акцията са търсили информация за дейностите на ФБР по отношение на хакерската офанзива на Националния либерален комитет, които биха били в сходство с хипотетичния проект и средство за неговото реализиране. Той прибавя, че фактът на финансирането на отчетите на Стийл и изказванията на „ Alfa bank “ с пари на акцията... съставлява известна спомагателна поддръжка за достоверността на информацията, изложена в разследващите данни на проекта „ Клинтън “ “.

Но неговият отчет се концентрира върху това кой е знаел за разследващата информация за проекта „ Клинтън “ и по кое време е разбрал за нея, до момента в който „ детайлностите за разследващата информация за проекта „ Клинтън “, „ обстоятелствата, които покачват евентуалната значителност на тази информация “ за следствието на Дърам, както и „ напъните на екипа му да ревизира или опровергае основните изказвания, съдържащи се в тази информация “, са затворени в класифицирано приложение.

За някои от чиновниците на Дърам стана ясно, че същинската история не е обвързвана с това дали Тръмп е имал празненства в тоалетната на хотелска стая в Москва – едно от водещите изказвания в досието Стийл, което погълна пресата във Вашингтон след успеха на Тръмп на изборите през 2016 година. Въпросът беше дали акцията на Клинтън, с непрекъснатото приключване на подправени обвинявания и погрешни данни, е минала границата.

Беше ми казано, че е имало напрежение и отчаяние към първичната липса на интерес или нежеланието на Дърам да отиде оттатък мандата си за следствието и да огледа деликатно опцията някои висши чиновници от ФБР намерено да са обединили старания с акцията на Клинтън с нейните подправени обвинявания, тъй като в някои от случаите споделят убеждението, че успеха на Клинтън през есента е значима, а в други водещ фактор е било търсенето на опция за покачвания – в това число на високи постове в Министерство на правораздаването – в една евентуална администрация на Клинтън.

Дърам, прави му чест, наблюдава следите, които доближиха до службата му, само че ги остави секретни – може би в Класифицираното приложение, а може би напълно отвън протокола. Някои смятаха, че той е акредитиран да проверява само минусите в ръководството на ФБР и имаха вяра, че обществеността би трябвало да получи цялостен доклад за неуредиците на ФБР. Не е ясно дали в случай че Дърам беше решил да разшири параметрите на следствието си и да включи последствията от разследващите данни за акцията на Клинтън, щеше да му бъде разрешено да го направи. Както написа самият Дърам, „ Всеки опит за правосъдно гонене въз основа на разследващите данни от проекта „ Клинтън “ би се сблъскал с непреодолими проблеми, свързани със секретността, поради извънредно сензитивния темперамент на самата информация. “

Проблемът с Дърам може би е, че той беше несъответствуващият човек за работа, която може би в никакъв случай не е била вярната. Той е построил репутацията си с помощта и на хора от ФБР и Министерство на правораздаването. Те са му обезпечили множеството доказателства, които е употребявал и в своите мафиотски проучвания – сътрудници под прикритие, достъп до информация, записи от подслушващи устройства и спомагателни сътрудници за анализиране на хора и наблюдения. Той е основал и запазил другарствата си през годините. Но няма рамо, на което да се опреш, когато разследваш сътрудници във Вашингтон.

Не е било ясно за някои негови сътрудници дали Дърам е разбирал с каква лекост ФБР може да изиграе процеса в Службата за наблюдаване на непознатото разузнаване и да реализира своето пред Специализирания съд. Нито дали е разбирал доколко сериозните оператори в разследващата общественост считат, че са над закона.

Никога няма да не помни един обяд в китайски ресторант в близост по автомагистралата от основната квартира на Централно разузнавателно управление на САЩ с неколцина сътрудници под прикритие от Близкия Изток. Те се подиграваха с „ тромавите цървули “ от ФБР – това беше тъкмо след 9/11 – и аз ядосано попитах един от тях по какъв начин може да се подиграват на ФБР, когато всички дружно трябваше да работят дружно, с цел да разкрият закононарушението. Отговорът му беше: „ Сай, ФБР? ФБР?! Те залавят банкови обирджии. А ние обираме банки. А Агенцията по националната сигурност? Очакваш да работя с момчета, които носят транспортир в джоба на ризата си и постоянно гледат надолу към кафявите си обувки?! “

В последна сметка, за чест на Дърам, той е правилен на мнението си и споделя в една записка под линия какво мисли за тези, които желаят да разшири следствието си по-навътре в дейностите на акцията „ Клинтън “:
„ За да бъдем ясни, Службата не е разглеждала и не преглежда евентуалното битие на политически проект на една акция за разпространение на отрицателни изказвания за нейния конкурент като нелегално или незаконно в каквото и да е отношение. “ Той обаче прибавя, че за една акция, която „ умишлено прдоставя погрешна информация на държавното управление “ въпросът би стоял по различен метод.

Как да ги разграничим е същината на казуса. С неуспеха си – в случай че това е вярната дума за него – да разбере цялата история, Дърам наподобява на един от слепците в античната индуска алегория за група слепци, които изследват слон. Всеки от тях разказва дребна част от него. Слонът е акцията за свързване на Тръмп с Русия. Мейнстрийм пресата, въртяща историята за дискредитираната след това „ Русиягейт “, показва Тръмп като марионетка на Путин или даже като двоен сътрудник на Москва, датиращ от руската ера. А Дърам вижда себе си просто като юрист, на който е било подредено да проверява управническите дефекти във ФБР. Публиката пък вижда единствено елементи от картината.

Има още какво да научим.

Инфо: seymourhersh.substack.com

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР